Проблемите при създаването на потомство при мъжете и жените може да имат множество причини,както физиологични,така и психични.
Съвременната наука с появата на репродуктивните технологии повишава успеха на лечението на безплодие с голям процент. След идентифициране на рисковия фактор, който може да обясни безплодието, се предприемат терапевтични процедури ,най често – ин витро оплождане.
Качеството на ембрионите, възприемчивостта на ендометриума(лигавицата на матката) , повтарящия се имплантационен неуспех, яйчниковия резерв и качеството на сперматозоидите са най-честите фактори, които могат да причинят безплодие.
Имплантацията обикновено успява, само ако съществуват добри бластоцисти и ако ендометриумът е достигнал определен етап на възприемчивост с адекватна оксигенация, васкуларизация, ендометриума расте с развитието и експресията на различни гени и молекулярни фактори – предизвикващи оптимална ендометриална възприемчивост.Клиничните проучвания показват, че една от физиологичните причини за безплодието може да е намаленото оросяване на тъканите (исхемия) и последващата хипоксия. Тези два механизма са взаимно свързани и могат да бъдат резултат от преминали инфекции, възпаления или спонтанни аборти.
За да се подобрят всички тези фактори,допринасящи крайния успех,се използва хипербарна кислородна терапия с различни протоколни режими .
Пациентите са лекуват в барокамера при налягане от 1.3 до 2.3 атмосфери в продължение на 70 -90 минути, от 7-10 дни последователно, започвайки от ден 2ри – 5ти ден на менструалния цикъл.Обикновено получават лечение между 40-60 часа хипербарна кислородна терапия (ХБОТ) заедно с подходящи имуностимулиращи инжекции. Пациенти със сложна тазова дисфункция, следоперативни белези, включително коремни и гръбначни обикновено изискват значително по-често сесии с хипербарен кислород за проникване в по-дълбоките структури. Обикновено следоперативните пациенти имат нужда между 80 и 100 часа или повече за да променят основата на тъканите и да реваскуларизират целевия регион. Тези пациенти обикновено имат нужда от ултразвук и често ЯМР пред и след терапията за оценка на промените от хипербарния кислород.
При оценка на ефектите от хипербарната кислородна терапия се забелязва подобрение на ендометриалната оксигенация и васкуларизация, по-добро качество на яйцеклетките, по-добра реакция при стимулация на яйчниците, по-добро качество на ембрионите и по-висок коефициент на успешна бременност.Фоликулометрията в периода, когато се прилага хипербарната кислородна терапия, показва отличен отговор на ендометриума (дебелината на ендометриума по време на овулация е по-добра). Желаното качество на ендометриума е значително по-добро в перодата, когато се прилага хипербарната терапия, но също така забелязахме удължаване на ефекта и през следващия месец. Силовият доплер и 3D доплера на маточните артерии показват, че съпротивлението на маточните кръвоносни съдове е малко по-високо от очакваното, но това е очаквана реакция на главните кръвоносни съдове при хипербарна терапия. Картографирането на субендометриалните кръвоносни съдове в сесиите последвани от хипербарна кислородна терапия показват наситена капилярна мрежа на ендометриума, особено 4-6 седмици след терапията. Кислородът, използван при по-високо налягане – кислород като лекарство, може да има извънредно значение за по-добър резултат от имплантацията на бременност чрез подобряване на възприемчивостта на ендометриума. Ако ендометриалната възприемчивост се обуславя от адекватно нарастване, васкуларизацията и оксигенацията, то тогава хипербарната кислородна терапия е лечението което трябва да бъде предписано.
ХБОТ може да се използва и при пациенти с мъжки фактор на безплодие. Регистрирано е значително повишаване на двигателната активност, както и повишена сперматогенеза два месеца след терапията. Най-голямото повишаване на активността на сперматозоидите се установенява в пробите веднага след проведена ХБОТ. Получените резултати предполагат, че рязкото излагане на сперматозоидите на хипербарен кислород има благоприятно въздействие върху функционалната способност на сперматозоидите с оглед на тяхната по-добра подвижност. Продължаващите и отложените ефекти на хипербарната кислородна терапия може да се проверят чрез контролен спермограмен анализ 70 до 90 дни след терапията. Има също така добри ефекти върху целостта на ДНК с по-малка ДНК фрагментация в хипероксидно състояние.
Има много фактори, които в крайна сметка влияят върху мъжката и женската плодовитост и шансовете за зачеване, но опита показва, че хипербарната кислородна терапия може да има положително въздействие върху лечението на безплодието и да увеличи мъжката и женската фертилност.
Write a Comment